С благодарност за моето училище

Днес е ден последен, след 16 години в това училище и общо 25 години за моето семейство. С чувство на дълбока благодарност ще си спомням както за Вас, така и за Моето училище. Любими учители, научихте ме не само на знания и труд, но и на доброта, справедливост, честност, научихте ме да бъда човек! Научихте ме да се радвам, възхищавам и свободно да изразявам себе си, „да виждам света не с очите, а със сърцето си“.

Благодаря за търпението, вдъхновението, за грижите, за любовта и за всички знания! Благодаря Ви за вярата в мен!

Скъпи преподаватели, Вие носите умението да „предадеш нататък“ и това се измерва с успеха на Вашите ученици. Сега цялата отговорност е изцяло върху нас. Но ние вярваме, че ще успеем, защото имахме най-добрите учители! Научихте ме, че знанието е силата, която ще ни помогне да станем успешни и знам, че ме очаква бляскаво и светло бъдеще! Дълбок поклон за всичко, безкористно, което давате на всеки от нас, за ценните съвети и за Вашата прекрасна и благородна работа! Искрено Ви желая много здраве, безкрайно щастие, всеотдайност, загриженост, професионални открития, удовлетвореност от работата и любознателни ученици, на които с любов и нестихващ ентусиазъм да предавате Вашите знания и умения. Кой е мислил, че бляскавите капки в очите ще са за теб училище, за Вас г-жо Петрова и за Вас учители любими. Вие, които бяхте и в добро и в лошо до мен… и ето стичат се една, две, …. безкрай …                                                                     

Последният звънец за мен удари. Довиждане, училище!