Аделина Димитрова - Випуск 2025

Имам своя звезда

Тя не е просто далечна светлина в небето, а жива, туптяща част от мен – събрала в себе си спомени, уроци, смях, сълзи и безброй мечти. Това е звездата на моето училище – място, което никога няма да нарека просто „училище“. То беше дом. Беше семейство. Беше началото на всичко, което съм днес.

„Истински се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“ Тези думи сякаш най-точно описват онова, което преживях там. Защото най-ценните неща не бяха написани в учебниците – те се криеха в малките моменти: в смеха по коридорите, в притеснението преди изпит, в погледа на съученик, който ти казва „ще се справиш“, дори без думи. Пътят ми не беше винаги лек. Имаше дни на съмнение, страх и несигурност. Но точно те ме изградиха. Научиха ме да бъда силна, да падам и да се изправям, да вярвам – дори когато е трудно. И най-важното – никога не бях сама.

До мен беше моят клас – моят така любим на всички “леко “ палав клас. Ние бяхме повече от съученици. Бяхме едно съзвездие – различни, но свързани, всеки грееше по свой собствен начин. Споделяхме всичко: от най-искрения смях до най-тихите страхове. Създадохме приятелства, които не избледняват, защото са изградени от истински моменти и чиста обич.

А най-ярката звезда в това съзвездие беше нашата класна – Анелия Джурова. Тя беше човекът, който осветяваше пътя ни, когато не виждахме накъде да вървим. За мен тя беше много повече от учител – беше моя втора майка, моя опора, моето вдъхновение. И до ден днешен стои редом до мен във всяка моя победа или трудност в живота! Тя вярваше в мен тогава, когато аз се колебаех. Тя ми показа, че границите съществуват само ако им позволим. И че мечтите се сбъдват, когато имаш смелостта да ги следваш.

И зад цялото това съзвездие стои още една светлина – госпожа Татяна Петрова. Човекът, който прави възможно това училище да бъде не просто институция, а вдъхновение. Благодарение на нейната отдаденост, визия и сърце, ние имахме място, в което да растем, да мечтаем и да се превръщаме в най-добрата версия на себе си. Тя е нашият вдъхновител и лидерът, който тихо, но сигурно създава среда, в която всяка звезда може да заблести.

Днес продължавам пътя си в Медицинския университет – една сбъдната мечта. Но тази мечта не е само моя. В нея има частица от всеки урок, всяка дума, всяка подкрепа, която получих. В нея живее и вярата на учител, който никога не спря да вярва в мен.

Към всички настоящи ученици искам да оставя не просто съвет, а частица от сърцето си: „Не се страхувайте да мечтаете. Не се страхувайте да бъдете себе си.“ Ценете тези години – те ще отминат бързо, но ще останат завинаги във вас. Един ден ще разберете, че най-големите уроци не са били за оценка, а за живот.

Нека всички ние останем част от съзвездието „Под звездите на Екзюпери“ – едно небе от спомени и светлина. Дори когато пътищата ни се разпръснат по света, ние ще продължим да светим – свързани от онова невидимо, но истинско чувство за принадлежност.

Аз оставям своята звезда тук – в това място, което ме създаде. И знам, че тя ще продължи да грее. Защото светлината, която веднъж си получил, остава завинаги в теб.

Благодаря Ви за грижата, вдъхновението и любовта! Частната профилирана гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ завинаги ще има специално място в сърцето ми.

Аделина Димитрова,
ученичка от випуск 2025 г. на ЧПГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“