Ния Иванова - Випуск 2025

Под звездите на Екзюпери е мястото, където се почувствах цяла.

Казвам се Ния Иванова и момента съм първа година студентка в  НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”. Дойдох в Частната профилирана гимназия “Антоан дьо Сент-Екзюпери“ доста несигурна, но гимназията ми помогна да разцъфна. Беше ми много трудно в началото. Бях плаха, не се справях особено добре и не можех да се докажа. Девети клас беше най-труден за мен, но не заради материала или уроците, а заради това, че аз самата не знаех коя съм като личност. Не взимах участие в много от инициативите, които училището ни предлагаше, от притеснение… Един ден обаче един мил, любопитен учителски глас ме попита дали искам да участвам в литературен конкурс за писане. “Не, абсурд, аз не ставам” естествено бе първата ми реакция. “Ния, никога няма да знаеш, ако не опиташ” бяха думите, които промениха много неща за мен тогава. Колкото и прости и незначителни да ви звучат, тогава онова малко момиче имаше нужда точно от тях. В крайна сметка опитах. Беше ми трудно да напиша нещо, но когато успях, осъзнах, че може би това е едно от нещата, които ме карат да се чувствам добре, и най-накрая съм открила нещо, което толкова ми харесва да правя. Така всичко малко по малко започваше да добива смисъл. След това постепенно разбрах, че не е страшно да ходиш и на олимпиади по езика, който толкова много искаш да научиш, или на състезанията, които винаги са били само за “умните” деца. Вече не беше скучно или досадно да изнасяш презентации пред класа си, да бъдеш учител за един ден или пък да бъдеш част от ученическия парламент, даже е забавно и те кара да се чувстваш пълноценен. 

Разбрах всичко това, когато наистина осъзнах колко възможности за развитие е готово да ти даде училището ни само ако обаче наистина го искаш.

Лека-полека започнах да се развивам, да взимам участие във всичко. Кредитната система, на която толкова се смях и не разбирах, започна да придобива смисъл и да ме мотивира да съм по-добра. Оценките ми започнаха да се повишават, схващах много по-лесно и по-добре уроците си. Винаги, когато имах възможност да се включа в някоя инициатива, взимах участие в нея. След време ме избраха за водеща на различни училищни събития, успях да стана ученик на месеца, започнах да участвам в рецитали, в конкурси, в представленията на школата ни по театър, имах главни роли, виждах, че съм наистина полезна, защото разчитаха на мен. Всичко, което правех, имаше смисъл, защото бях обградена от хора, които ги беше грижа за учениците им. Осъзнах, че се намирам в среда, в която, щом видят талант в теб, са готови да ти помогнат с всичко, за да се развиеш в посоката, в която си тръгнал. Без значение какъв час имах, сега осъзнавам как всеки учител ми е дал по малко от себе си, което днес ми помага в това, което обичам да правя. 

И така с помощта на прекрасните класни ръководители, учители и средата, в която попаднах, всичко се промени. И колкото и банално да ви звучи, в края на 12-ти клас, обръщайки се назад и спомняйки се откъде тръгнах и колкото много израснах през годините в това училище, най-накрая разбрах какво означава “личност на успеха” и бях горда. Не заради друго, а защото именно нашата гимназия вече ме беше превърнала в такава, давайки ми сигурност и самочувствие, знания и буден ум, с които да продължа към следващото приключение, което животът ми беше подготвил. 

Специални поздравления към госпожа Петрова и целия екип на Частната профилирана гимназия “Екзюпери” за високия професионализъм и отдаденост – без подкрепата ви нито едно от нещата, които постигнах, нямаше да е възможно.

Честити 25 години, сила, оригиналност и успехи! Пожелавам здраве, нови постижения и още много години, изпълнени с вдъхновение!  

Ния Иванова, 
ученичка от випуск 2025 г. на ЧПГ “Антоан дьо Сент-Екзюпери”