Натали Петрова - Випуск 2024
„Мечтите поставят началото, а постоянството ги превръща в реалност.“
Аз съм Натали Петрова, възпитаник на Випуск 2024 година в ЧПГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“.
Колкото повече време минава след завършването на гимназията, толкова по-ясно осъзнавам колко важна роля изиграха годините ми в ЧПГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ за човека, който съм днес.
В момента съм студент втори курс в специалност „Архитектура и урбанистика“. Освен обучението си, имам възможността да стажувам в едно от най-големите архитектурни бюра в град Варна. Пътят към тази професия е изпълнен с много труд, постоянство и желание за развитие, но вярвам, че голяма част от основите, които ми помагат днес, бяха изградени именно в гимназията.
Бях част от училището от 8. до 12. клас – пет години, изпълнени с незабравими моменти, предизвикателства, приятелства и ценни уроци. Едно от нещата, за които съм най-благодарна, са хората, които срещнах там. Радвам се, че попаднах в клас, изпълнен със страхотни личности, с които и до днес поддържаме връзка. С времето приятелствата ни станаха по-силни и днес смело мога да кажа, че много от съучениците ми са сред най-близките ми приятели.
Гимназията ми даде много повече от знания. Тя ми даде увереност, дисциплина и стремеж винаги да се развивам. Благодарение на различните курсове, обучения и сертификати, които имах възможност да изкарам през годините, успях да натрупам знания и умения, които ми помагат и днес.
С огромна благодарност си спомням моята класна ръководителка Габриела Йорданова. Тя беше човекът, който винаги ни подкрепяше, вярваше в нас и ни мотивираше да даваме най-доброто от себе си. През годините тя успя да създаде не просто клас, а истинска общност, в която всеки се чувстваше приет и подкрепен.
Един от най-ценните уроци, които научих в гимназията, беше да не се страхувам да изразявам мнението си и да говоря пред хора. За това голяма заслуга има госпожа Ева Станева. С нейна помощ постепенно излязох от зоната си на комфорт и придобих увереност, която днес ми е изключително необходима както в университета, така и в професионалната среда. Умението да представяш идеи, да защитаваш проектите си и да общуваш уверено с хора е безценно, а тогава дори не осъзнавах колко важно ще бъде за бъдещето ми.
Архитектурата ме научи, че всяка добра идея започва с мечта, но се реализира единствено чрез постоянство и упорит труд. Именно тези качества се опитваха да изградят в нас нашите учители през всичките години в гимназията. Днес, когато работя по университетски проекти и правя първите си стъпки в професионалната среда, все по-често се връщам към техните съвети и уроци.
С благодарност и уважение,
Натали Петрова
Випуск 2024
