Никола Иванов - Випуск 2022

Под звездите на Екзюпери оставих част от себе си – и си тръгнах с много повече.

Годините отминаха, но светлината от онези дни още ме води: в изборите, в думите, в мечтите. Връщам се с това кратко обръщение като с малка звезда – с благодарност, с обич и със спомен за място, което не ни учи просто да знаем, а да бъдем. 

Казвам се Никола Иванов и моето пътуване под звездите на „Малкият принц“ и гимназия „Екзюпери“ продължи 16 години, а ако броя и семейството си, общо 25. Това не беше просто училище, а дом, в който израснах, научих се да мечтая и да търся смисъл. Днес съм четвърти курс студент по бизнес и администрация в ESADE – Барселона, с преживян семестър на обмен в York University в Торонто, на прага на дипломирането. Но където и да ме отведе светът, част от мен остава там – под звездите, които първи ми показаха посоката. 

В гимназия „Екзюпери“ имах невероятни съученици – хора, които и днес с лекота наричам приятели. Всеки ден носеше нови преживявания – усмивки в час, разговори, които продължаваха и след звънеца. Първите ми избори, първите ми грешки, оказали се уроци, за които не пише в учебниците. Понякога звездата ми трептеше – в дните на съмнения, на трудности, на страх от провал, но никога не угасна. 

И въпреки това, като ученици все бързахме да завършим, да дойде лятната ваканция и да си „поживеем малко“. А днес, когато се върнем към спомените, ни се иска поне за седмица, дори само за ден, отново да прекрачим прага на любимата гимназия. …само че едва ли бих седнал на първия чин – знаете ме, моето място винаги беше по-назад. Защото учене без лекота и шеги не става. 

И може би точно тази смесица от учене и свобода, от знания, отговорност и малко смях отвори погледа ми към света още тогава. Помогна и факта, че в гимназия „Екзюпери“ имахме ежегодни изнесени обучения, които ни отвеждаха из Европа – дните ни бяха изпълнени с различни преживявания, нови приятелства, допир до различни култури и начин на живот. Емоции и знания, които остават завинаги. Сред всички посетени градове един се открои още тогава – Барселона. Нещо от неговия дух остана в мен. И може би не е случайно, че днес, вече четвърта година, мога да го нарека свой втори дом. 

Към вас, настоящите ученици, искам да се обърна с нещо лично – бил съм на вашето място. Знам как понякога, когато сбъркаме – ни се струва, че вината е някъде другаде – в училище, в програмата или в очакванията на родителите. Знам и колко силно ни се иска всичко да стане веднага. Но с времето човек осъзнава, че именно грешките, разговорите след тях и хората, които не се отказват от нас, са най-ценните уроци. Пазете своята звезда – не я сравнявайте с чуждите, нека ви води дори когато пътят е неясен. Съхранявайте любопитството си, живия си дух и мечтите си. Гледайте към звездите, но не забравяйте пътя, по който вървите – именно той ви изгражда! 

И не мога да не изкажа дълбоката си признателност към хората, без които този път нямаше да има посока – учителите. Онези, които ни учеха, че най-важното невинаги се вижда веднага, че стойността на човека не се измерва с оценки, а с отношение, постоянство и сърце. Те ни показаха как се носи отговорност, без да се губи човечността, и как грешките могат да бъдат част от пътя, а не негов край. 

Специална благодарност и уважение към г-жа Татяна Петрова – човека, който вече 25 години пази този свят цял. Под нейното ръководство „Екзюпери“ се превърна в място, където всеки имаше своята „роза“ – нещо ценно, за което да се грижи, да защитава и да обича. Тук разбрахме, че принадлежността не се налага, а се изгражда с внимание, доверие и време. Че истинската грижа създава връзки, които остават. 

Пожелавам на всички учители и на г-жа Петрова здраве, вдъхновение и сили да продължават да „опитомяват“ – да създават смисъл, доверие и взаимност, които остават далеч след последния звънец. Защото всяка посята грижа се връща като увереност у онзи, който поема напред. 

А ако мотото „Създаваме личности на успеха“ има своя дълбок смисъл, то той е именно в това – да научиш човек да носи отговорност за своя път и за хората, които среща по него. Както ни напомня „Малкият принц“, истинските връзки не се губят – те ни следват, независимо накъде ни отведе животът. Оставам тук своята следа - малка, но искрена част от едно голямо съзвездие, което продължава да свети над всички нас! 

Никола Иванов, 
Випуск 2022 г. на ЧПГ “Антоан дьо Сент-Екзюпери”