Йоанна Николова - Випуск 2026
Под звездите на “Екзюпери” аз имах творческа сцена, на която чувствах свобода да развивам уменията си.
Казвам се Йоанна Николова и завършвам гимназия “Екзюпери” през 2026 г., а съм част от нея още от Частна детска градина “Малкият принц”. През годините научих много ценни житейски истини и вярвам, че индивидуалното отношение на учителите към нас е това, което ни оформя като истински личности на успеха.
Винаги съм била с усет към детайлите - качество, което прилагам и в моя път на рекламния дизайн, но и детайлите на живота, онези неподправени мигове, които се помнят трайно с примес на радост и носталгия. И точно с такива чувства помня емоциите около концертите ни в по-малките класове. Първите стъпки на хореографията, създадена от учителка Поли, постепенното усъвършенстване на танца в ритъма на музиката, последвано от проби на костюми и генерални репетиции. Онези минути зад кулисите, когато виждам публиката и прожекторите, музиката е силна, но в себе си усещам тишина, в която се е притаило вълнението. Тези моменти утвърдиха танците като моя начин за себеизразяване и са до ден днешен мотивацията ми да създавам собствени съчетания.
Другата своеобразна сцена за мен бяха часовете по ИТ и Информатика при г-н Попов и г-н Янков, които винаги са подкрепяли моите творчески (и розови) идеи и ми даваха свободата да ги осъществявам. Благодарение на предадените академични уроци, които се преплитаха и с общочовешки такива, аз чувствам пълна увереност както в знанията ми, така и в изкуството да експериментирам в компютърните сфери.
През годините нашите класни ръководители - учителка Деси (5. - 7. клас) и учителка Рени (8. - 12. клас) винаги са били до нас, в нашия академичен път, с много усилия, грижи и съпричастност.
Поздравявам г-жа Татяна Петрова за успешното развитие на подобна стратегия на образование, където ние истински развиваме потенциалните си заложби.
Благодаря на всички учители, които през годините са оставили своята следа в нас, както и на съучениците ми за споделените моменти на непринуден смях.
“Не осъзнавахме, че създаваме спомени - само знаехме, че сме щастливи”. - А. А. Милн
На настоящите ученици на гимназия “Екзюпери” пожелавам да гледат на привидно малките моменти на живота като творческо вдъхновение за постигане на мечтите им.
- Йони
