Филип Филатов - Випуск 2024

Колкото повече време минава и с колкото повече хора се запознавам...

Tолкова повече осъзнавам предимствата на това да попаднеш в добра училищна среда по време на тийнейджърските си години.

Със сигурност в гимназия “Антоан дьо Сент-Екзюпери” се намирах в едно обкръжение от прекрасни съученици и учители. Особено ми харесва фактът, че с много от хората продължаваме да поддържаме контакт и сме си близки, въпреки че гимназията вече не е това, което ни свързва. 

Учителският състав на гимназията притежава богат опит, който предава на учениците си. Когато се връщам към спомените, винаги се сещам за нещата, които учителите са ни говорили през годините. Непрекъснато откривам мъдрост, която тепърва осъзнавам и ми служи. 

Голямата разлика между училището и живота извън него е, че всъщност никой не се интересува от това дали ти постигаш каквото и да е. Да, има ментори, но рядко някой от тях ще те “бута” да успяваш или ще се старае да те мотивира, както правят в училище. Дали ще излезеш от зоната си на комфорт и ще се развиваш, зависи единствено от теб самия. 

Най-ценното, което аз придобих в гимназията, е умението да говоря пред аудитория. Заслугата за това в много голяма степен е на преподавателите (главно учителка Станева и госпожа Петрова), които редовно ме насърчаваха и ми възлагаха задачи, изискващи говорене пред публика. Благодарен съм за това, че винаги се изискваше от мен да давам максимума от усилията си и да постигам целите си. Постоянно бях ангажиран да излизам от зоната си на комфорт, а именно това разви у мен много позитивни качества и премахна немалко недостатъци. 

Имам много ценни спомени от гимназията, но никога няма да забравя часове по английски език с Мис Йо и Мистър Ви. Сугестопедичните часове много помагаха за разчупване на обстановката и дори рядко се усещаха като задължителни. В съзнанието ми винаги ще останат филмовите проекти и задачата “дебати” на английски при mr. V. До ден днешен си говорим със съучениците колко много се забавлявахме, участвайки в един специфичен проект. Става въпрос за заданието “късометражен филм” по ИТ при учителя Попов, което беше възложено на приятел от по-горен клас. Един от любимите ми спомени е процесът на заснемане на този филм. Ще помня и важните уроци, които се предаваха по време на часовете по философия и гражданско образование при учителка Кремена Гавраилова. Това бяха едни от най-пълноценните часове, в които цареше мъдрост и нерядко се създаваха дискусии с голямо обществено значение. 

Моето послание към сегашните ученици е следното: не се “дърпайте” от участие в извънкласни дейности, програми, конкурси или състезания, на които учителите искат да ви запишат. Това само би ви лишило от възможностите да разберете повече за себе си като личност – какво харесвате и каква е вашата цел. Много би ви помогнало, ако гледате на своите учители като на ментори, с които вървите в една посока. Вслушвайте се в техните думи и не си мислете, че сте по-мъдри, по-знаещи или по-компетентни. Повярвайте ми, не сте :). Не се страхувайте да пробвате нови неща и да се запознавате с нови хора. Затова “не играйте на контра” на вашите преподаватели, когато те искат от вас да вземате участие и да сте социално активни. Бъдете широкоскроени, отворени към нови идеи и методи и винаги се старайте да се вглеждате в цялостната картина. 

Посланието ми към учителите и към госпожа Петрова е да продължават в същия дух. Личи си, че при Вас професията се практикува със страст и доказвате, че главната Ви цел е децата да се развият като мъдри и компетентни личности. 

Успех!

Филип Филатов, 
ученик от випуск 2024 г. на ЧПГ “Антоан дьо Сент-Екзюпери”